Обредите,ритуалите  и народните обичай играят роля за духовното сплотяване на семейството ,на рода на приятели и близки.  

Меджия
      В  бл.тълковен речник Меджия - Диалектна  ( ар.тур.) безплатна трудова  помощ при обработка на някаква вид работа/селскостопанска или  домашна/. Канят се хора от селото независимо дали имат някаква родствена връзка, на помощ .И естествено трябва да се откликне на такава покана.Във времето ,все по-вече се стеснява  кръга до съседи и роднини.
На меджия се коси ,жъне,копа се царевица ,рони се  . Такава взаимопомощ има при сеене и изваждане на картофите ,при събиране на сено,при строеж на къща  . При предене,правене на   кус-кус  и люта каша при сватбите.Цялото приготовление за една традиционна  Лясковска сватба отнема почти месец/нашиване на нишана,даровете ,подреждане на чеиза  ,необходима е такава помощ от близки и приятели.
    Меджия  за предене . В дългите зимни месеци няма кърска работа, прибрана е реколтата, направена е зимнината  ,остава само домашни занимания като предене ,плетене тъкане. Канят се жени на помощ ,когато има много вълна за предене . Прана ,чесана вълна в по-голямо количество сама жена не може да изпреде.Канят се жени. Стопанката на къщата приготвя ястия за предачките.Всяка предачка си носи хурка и вретено ,в по голяма одая се слага съд със пясък в който се забиват хурките.
Седянка. Събират  се   жени и си  ходят  на гости . Като всяка една си извършава своя си работа  като шиене, плетене,предене.

   Молитва за дъжд-Този обичай,няма конкретна дата .Прави се пролетта или лятото когато засуши.Пее се молитва от местния духовник съпроводен от жени и  деца .Ако до седмица не падне дъжда молитвата се повтаря като едновременно се прави и курбан със събрани средства от населението.Обикновено курбанът се вари и раздава на местността Бърце.
  Един от хубавите поводи,които събира род и приятели е сватбата.
      Обикновено в миналото родителите избират булката за сина си. В повечето случай се взимало мнението на бащата ,като имал водеща роля в семейството.Критерият  за подходяща снаха е добро материалното състояние -дали има имот ,добитък, да бъде работлива,красива ,скромна и най-вече честна/девствена/. Родителите на момчето оглеждали , проучвали  момите в селото.Когато са намерили подходяща, изпращат момаре да питат  родителите  дали са склонни да дадат момичето за въпросния момък. . По  стар обичай най –възрастния мъж от момарете влизайки в къщата ,отива при печката и с делавя разравя огъня-с което се прави намек за целта на посещението.Това е знак че ,те не са дошли обикновено на гости ,а да искат мома. Този обичай се казва момароване. Ако  родителите на момата  не са съгласни ,  отпращат момарите със „…Нашто момиче е машко  за женене…”или „Нашто мимиче не е за женене…”Ако момарите са желани следва  гощавка и преговори ,хвалене на момата и т. н  Преди да си тръгнат  провирали  кърпа на кръста на момата ,което е било белег, че вече е заглавена  .След това се изпращат  т.нар.питарки.Жени който носят подаръци на  момата и с тях се  официално се огласява пред населението за  годежа на момчето и момичето.Датата за сватбата се определя в дома на момата ,непосредствено след годежа ,в Лясково се нарича „отсичане” на сватбата.
    След годежа започва ГОЛЯМОТО приготовление за сватбата. Традиционната сватбата в с. Лясково е много пъстра ,колоритна от   страна на обредност ,поддръжка, аксесоари за подготовката и е нужен поне месец. Правят се дарове на близките не момата  от страна на момчето, и обратно до 3-4 коляно.По-големите дарове  са за двамата младоженци.За момичето дарът се  нарича нишан .Нишана са блузи ,жилетки,престилки,бельо,платове ,прежди накити който  прегледно се подреждат  и зашиват върху родопско одеало . Даръ  на момчето е по същия начин . Подрежда се чеиза  така ,че  да се вижда всичко .                                                 
      В миналото сватбите  в с.Лясково са се правили непосредствено след прибирането на  реколтата. Продължителността на сватбата е 3 дена.В дена преди сватбата канъсват момата.  От страна на момчето се приготвя един хубав овен  окичен с ябълки , огледало ,разноцветна вълна т.нар. годеж. На другия ден младоженеца,близки и роднините тръгват към дома на момата. Най-отпред подреждат годежа-овена, след тях  мъже на мулета и магарета, местното население ги нарича „проварници”,следват жените облечени в традиционната лясковска носия наредени една след друга - сватки.Накрая на колоната се присъединява един  възрастен човек носейки  гега  , закачливо подвиква…Хайде при момата…Той наблюдава колоната да не бъде пресечена от човек.  Когато пристигнат пред къщата на момата влизат само сватките обикалят булката  и взимат приготвените от родителите и багаж/домакински съдове и др.  /за новия и дом и излизат . Мъжете изнасят чейза-халища,чоле,възглавници,юргани ,дюшеци , Предварително подредени много старателно  така че всеки крайчец да се види.Връзват се с дълги вълнени въжета –възи, се товарят на мулетата.Накрая се извежда момата.
Водена с бяла кърпа от баща си , се предава на бащата на младоженеца.   Пее се песента:
  „Ела се вие превива ,мома се с рода прощава.”
Целия сватбен персонаж се запътва обратно към дома на момчето,като следва една обиколка.
    В Лясково има един  Римски мост който  на сватби се обикаля,за късмет
 Всички участващи в сватбата се даряват с иглъци- бели кърпи ,слагат се от двете страни на раменете.В дома на момчето пред входа  се застила бяло вълнено платно ,през него минава  булката . Свекървата я посреща с хляб и книга, който слага  под мишниците и.                                     .Плисва вода по платното ,за да им върви по вода във живота. След нея вървят  и сватките .Оставят целия и багаж,чейз ,дарове .Оставят и младоженците на саме.

  Обичай при бременност и раждане
След сватбата минавали във голямо очакване на от страна на всички за вестта за забременяване.Особено мъчително е било очакването за  невестата и майка и,защото в миналото ако булката не забременява обикновено то причина са търсили в нея.В много  случай ,след няколкократни опити да я лекуват с билки ,муски,баячки ,я връщали на родителите.
Голяма е радостта от   при новина че невястата е бременна.Новината се споделя както  на мъжа   така и на свекървата и свекърва.
Докато е бременна,бъдещата майка спазва няколко забрани :-да не вдига тежко;
-пред нея не трябва да се яде,ако се яде да задължително  и се дава да опита;
-не трябва да яде заешко,че детето ще спи с отворени очи;
-не се яде риба ,детето да не стане лигаво;
- да не взима чужди вещи ,плодове или нещо друго, без да пита  в  противен случай детето ще се роди с белег с формата на взетата вещ .
      Обикновено раждали там където са идвали и родилните болки ,на къра,по колибите,в къщи.Ражда ли  са в присъствието на възрастни жени.Още щом усетила първите родилни болки ,донася ли прясна вода от кладенеца,напалвали огън,приготвяли ножица и конец.В Лясково има поверие, че когато настъпят родилните болки,  не се разгласява ,вярват   че така раждането ще протече по- леко .Съобщава се само на свекървата и на жената която ще помогне за израждането  на детето.
След раждането  на детето отрязва се пъпчето и се връзва с конец.
До 40 дена от раждането , новороденото и родилката не трябва да излизат от къщи .Като правила са си останали и до днес : вечер не се проскат и прибират  детските дрешки от простора ;родилката късно вечер да не изпраща гости на вратата ;гостуващите задължително да носят „ядиво”:баница,питка , смятало се е че  в противен случай родилката ще изгуби кърмата.
За здравето на детето и майката се правят молитви.Голямо тържество с много ядене и гощавки.Готвят четири основни ястия:боб;чорба от ориз и прясно мляко и сол;месо;и трана.Огласява се че има молитви,всеки от селото който има желание може да иде на молитви.Носи се някакъв дар и задължително паричка на детето.Паричката се е давала  

Погребение
Местния духовник извършва основните процедури по погребението. Мъртвия по обичай е бил измиван, гол увиван в платно наречен кифин и поставен в ковчег,който нямал капак.В ковчега се слагат цветя които на гроба  се махат.Слага се и една билка  със силна остра миризма„кибео”.Гроба е предварително изкопан, като най -отдолу  се е слагало  сено.Слага се ковчега ,а отгоре  плътно наредени дъски ,пак сено и накрая пръста.Близките на починалия раздават раздавалки на всички присъстващи,  на погребението.Местния духовник изпява молитва   за последно .
На 52 ден се прави помен на покойника.От деня на смъртта, до помена всяка ,сутрин близък на починалия раздава  раздавалка –питки ,мекици,катми…,за душата на покойника.
На най-близкия  му  побратим или приятел  се давало премяна –най-новите дрехи останали от покойника или се закупуват такива.
 На помена  се гощават  присъстващите  ,пие се шербет , пее  се молитва.Споменава се душата на покойника и на курбан –байрям, когато се  коли курбан.
 В течение на времето се променя  и обредността  при погребението.

 

| Назад |