Първоначално лясковци живеели на колиби, пръснати по имотите , които обработвали. Колибите били дъсчени или каменни, със сламен покрив или от дялани дъски. Имали само една стая( изключително рядко две), в която живеели цялото семейство. Мебелировката е била изключително оскъдна. В последствие , поради разбойнически набези започнали да се обособяват отделни махали, а след това се образувало селото.  В началото се намирало в месноста Старо село и носело името Лясково, от изобилието на лескови храсти покрай  него.  След като селото е опожарявано два пъти се наложило лясковчани да потърсят убежище на сегашното място, зящото се скривало  в долината на реката , а и водата само по себе си е била фактор за избора на заселване.  Въпреки стратегическото място  новото село Лясково отново  било опожарено два пъти.
 Най- старите запомнени къщи били колибите, които описах по горе. По късно започнали да се строят къщи на два етажа. Покривът, на които  бил от слама,  специално дялани дъски или от тънки камени плочи, наречени тикли. Прозорците  били малки, и се затваряли с дървени кепенци. Първия етаж е бил изграден от камъни и кал, не е бил преграден и се използвал за помещаване на животните - ляв. Към горния етаж водели дървени стълби – скали, . Той бил изграден с камъни и кал в задната си част , а фасадата е направена от така наречения чит – плет от лескови клони замазани със кал. Преграждането също ставало с чит, ако е имало такова, защото обикновено етажът се състоял от една стая в стената на която имало вградена  примитивна баня - амам. Тя представлявала  малка ниша(1х050)  със вратичка,на пода имало отвор за изтичане на водата навънКъпещия се поливал от ведро с дървен съд наречен ......... ..  Във  основната стая живеели цялото семейсво .Спели направо на  пода, който е бил  гол или застлан  с папрат, тъкани пътеки или кичени халища. Завивали се обикновено със  козяци - алища.  Възглавниците наречени бабули били натъпкани с царевична шума.  Вечер на пода е нямало къде да се стъпи  , защото в  стаята живеели няколко поколения. Причината за това  била, че живеели  в задруги -  родителите заедно със синовете ,снахите и внучетата си. По този начин по лесно ставала обработката на земята и отглежданет на животните. До отделяне на семейстната се прибягвало само когато одаята стане тясна да побира  всички или в редки случаи, когато няма разбирателство.  Преди да се нанесат на новото място( къща, стая) има обичай  родителите  първи да запалят огъня с  главня от общото огнище. Това е един вид благословия за успешен семеен живот.
 Водеща роля в семейството  имал  най-старият мъж. Под негово ръководство се работело, той събирал парите, купувал, плащал данъци и разрешавал спорове. Жената в семейството, под влияние на турските привички наложение през османското владичество   имала незавидна роля – тя нямала право на мнение, желания и мечти.   Рядко се срещали мъже, които уважават и слушат думата на жена си.  
Покъщнината в лясковските къщи била твърде оскъдна. Стаята се отоплявала и осветявала от голямо огнище наречено  оджаклък, зад който се намирала пеща за хляб.  На срещуположната стена  имало голям дъсчен гардероб наречен мусандра . В ного  се прибирали големи и малки съдове  за домакинството. До него от едната страна  бил  съндъка( в който се съхранявали нйа – ценните неща – пари, накити , празнича руба), постелки, завивки и дрехи накатани върху него.От другата страна на  мусандрата  в продължение на почти цялата стена се намирал амбаря  (подобие на сегашните ракли с горно отваряне, отделени с дъсчени прегради) където се съхранявали, опеченият хляв, брашното, млякото и маслото, фасулат и другите продукти, в по голямо количество. Върху амбаря се поставяли нющкювите (нощвите) за месене на хляб  Имало е вградени в стената шкафове наречени долапи, където се съхранявали храни в малки количества и  дребна посудата.
Посудата  в къщата била :

• - харкоми(аркоми) големи за готвене и малки за носене на вода,
• - ведра,
• - бакъри,
• - бъкъл(бъклица),
• -каци  - големи за съхраняване на подукти и малки за носене на мляко или готвено по нивите,
• -кюпь – голямо гърне за съхраняване на масло ,мляко,създърма,
• -  Ибрик – съд подобен на стомна , с него си поливали за измиване на лицето ,ръцете,краката
• - дървени купи
• - дървени лъжици, които се съхранявали в дървен лъджичник закован нас амбаля.

 Готвело се на оджаклъка  в голяма аркома закъчена на синджир , наречен веруга.  Основвната храна за лясковци бил хляба, от там и уваженито към него , останало до ден днешен – падналият на пода хляб се целува, трохичките грижливо се събират за да не се тъпчат, хляб никого не се оставя на пода и т.н. Бял и царевичен хляб се ядели рядко, обикновено по празници и поводи.
 Най- често хлябът е бил ръжен,а при лоша реколта – бобен  или малко брашно смесено със смлени жалади.
Други основни ястия са :

• -    Рядка и честа каша
• -    Качамак
• -    Бобена чорба  и жупкар(изшушени бобени шушулки за зимата)
• -    Мекици, перепитници,катми, ругатници
• -    Прясно и кисело мляко
• -    Клин(баница)
• -    Трана
• -    Картофите , в по късен етап ,около балканската война
• -    Ошав

 Месо лясковци консумирали много рядко, обикновено по празници. За зимата съхранявали месото  силно осолено т.н. пастълма,  за да спори при готвенето.  
  Храненето ставало  на ниски кръгли масички наречени софри. Хранещите се   сядали най-често на пода или на отлязани дървени трупчета.   Трапезата  на лясковчани в минлото е била бедна и оскъдна, те се хранели с това, което сами произвеждали.
Основен поминък на лясковчани е  земеделието .
От векове земеделието е било начин на живот в  бедното родопско село. Почвата е” тенка” както казват лясковци  , не задържа влага и всичко бързо изсъхва. Ако лятото е сушаво  реколтата била нищожна.  Една част от нивите  се намират по стръмни места и поройните дъждове отнасят почвата и част от реколтата. Друга част от нивите се намират далече от селото 1 ½ - 2 часа път.  Торенето се извършвало с оборска тор, ненаторените ниви имали слаба реколта.   Обработката ставала на ръка  с мотка (мотика) или дървено рало , в което най-често впрягали волове и крави.  Сеело се ръж, боб, ечемик, леща,тютюн лахут, царевица, овес ,картофи, коноп
Хармана  бил на самата нива(в някои случаи 2 – 3 съседи се обединявали  за  общ харман).
Като се има в предвид , данъците, които е трябвало да плащат лясковчани  за тях е ставала много малка част от това, което произвеждали. По тази причина се принуждавали да крият  от произведеното в ропи (ями) изкопани в земята.
Земеделсскки инструменти:

• -    Дървено орало
• -    Мотка (мотика)
• -    Вила( за събиране на сено)
• -    Сгрибло (за огребване на останалото по нивата сено, което вилата не може да хване)
• -    Сърп
• -    Паламарка
• -    Коса

Скотовъдството   заемало съществена част от живота на лясковчани.  Те отглеждали : овце ,кози, волове,крави,магарета,кокошки.  Най –  важните животни  в едно домакинство са били воловете. Със тях те обработвали земята и си осигурявали хляба.  След тях се нареждат овцете, козите и кравите . От тях се хранили цяла година – мляко ,масло,месо.  Вълната, от която тъкали аба за дрехите, постелки, халища,козяци.  Лятото лясковчани извеждали стадата си на паша  и цялата  мерия се огласялаа от песента на чанове и тюмбелец.  Това изпълвало  душата на лясковчани. Те носят в сърцето си любовта към музиката , доброто и красивото.   Лясковчани са  работливи, кротки и добродушни хора. Не обичат кавгите и конфликтите. Прочути са със своето гостоприемство – всеки лясковски дом е отворен за гости.. И до днес са запазили уважението към слънцето, хляба и старите хора.  Присъщо за тях е взаимното подпомагане със  безплатен труд, кето се е запазило и до днес. В миналото те са организирали   така наречените меджии –  помощ за жътва, косене, строене на къща и др. 

 

| Назад |